Острите инфекции на горните дихателни пътища съставляват голяма група, обединена не само от локализацията на процеса, но в голяма степен и от епидемиологично сходство на предаване на причинителите. Причинителите на грипа и острите респираторни заболявания са най-масово разпространените инфекциозни патогени. Заболяемостта от тях превишава сумарната заболяемост на всички останали инфекции. Честотата е свързана и с краткотрайния имунитет, създаван от повечето респираторни вируси.

В умерените ширини на северното полукълбо честотата на респираторните инфекции се повишава рязко през есента, остава сравнително висока през зимата и започва да намалява постепенно през пролетта.

Острите инфекции на горните дихателни пътища могат да бъдат предизвикани от повече от 250 микроорганизма, включвайки тук не само вирусни причинители, но и редица бактерии. Най-честите причинители към момента остават вирусите – в до 70-80% от случаите, като пробите откриват основно грипен вирус тип A (H1N1, H3N2) и тип B (Виктория), респираторно синцитиален вирус, риновируси, ентеровируси, параинфлуенца, аденовируси, както и коронавируси.

Риновирусите (повече от 100 типа) са най-често срещаната група вируси, причиняващи респираторни инфекции при деца и възрастни, основно през есента, средата на пролетта и лятото. Коронавирусите са причина за голяма част от инфекциите на горните дихателни пътища през зимните месеци, заедно с парагрипните, респираторният-синцитиален вирус и грипните вируси. Инфекцията се предава основно по капков път (аерозолен) чрез кихане, кашляне и говор при повечето вирус, но не е за подценяване и контактно-битовият път.  Проникването през конюнктивата – очната лигавица също е възможен. Повечето от големите капки се утаяват бързо, но малките частици с размер от 1-20 µ остават във въздуха продължително време. Риновирусите могат да се предават и чрез ръцете на болния.

Причини за по-често боледуване при деца са алергичен терен, ниско тегло при раждане или преждевременно раждане, аномалии на дихателните пътища, гастроезофагеален рефлукс, който има значение и при възрастни пациенти. Значение за популацията като рисков фактор имат пренаселеността в дома и на работното място, пушене, недохранване или грешки в диетичния режим, диети, липса на редовни ваксинации. Освен пренаселеността, друг важен фактор в дома е наличието на влага или други вредни фактори – например запрашеност, особено при алергичен терен.

Общото състояние се определя от тежестта на заболяването: от леко (отпадналост, субфебрилна температура) до тежко и крайно тежко състояние с изразени прояви на интоксикация, засягане на сърдечносъдовата система и развитие на инфекциозно-токсичен шок.

Възможно е развитие на дихателна недостатъчност, белодробен оток, хеморагичен синдром (с кръвоизливи от носа, както и в обалстта на шията и гърдите), добавяне на бактериална инфекция, развитие на вторични имунодефицитни състояния.

В основата на клиничната картина са интоксикационният и катаралният синдром. Най-често заболяването започва остро – с внезапно повишаване на телесната температура, главоболие и мускулни болки, втрисане, обща слабост.

Острите инфекции на горните дихателни пътища могат да протекат и с усложнения: отити, синуити, вторични бактериални инфекции, бронхиолит, астматичен пристъп при болни с бронхиална астма.

В отговор на глобалното разпространение на острите респираторни заболявания и на антимикробната резистентност е необходимо подобряване на стандартите на предписване на антибактериално лечение, с цел удължаване живота и действието на съществуващите антимикробни средства, приложение на ваксини. Нужни са нови подходи в лечението на острите респираторни инфекции, насочени към най-честите причинители – вирусите.